шилите

Речник на българския език

1. шилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

шилите е производна форма на шиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. шилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

шилите е производна форма на шия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).