шесторка

Речник на българския език

шесто̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шесто̀рки, ж.
1. Разг. Шестица.
2. Група от шест души.

Грешни изписвания (3)

  • шесторкъ
  • шисторка
  • шисторкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шес-тор-ка
членувано шес-тор-ка-та
мн.ч. шес-тор-ки
членувано шес-тор-ки-те
звателна форма