шериф

Речник на българския език

шерѝф съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. шерѝфи, м. Представител на полицията и на съдебните власти в отделен район в Англия и Съединените американски щати.
прил. шерѝфски, шерѝфска, шерѝфско, мн. шерѝфски.

Грешни изписвания (1)

  • шириф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ше-риф
непълен член ше-ри-фа
пълен член ше-ри-фът
мн.ч. ше-ри-фи
членувано ше-ри-фи-те
бройна форма ше-ри-фи
звателна форма ше-ри-фе