шезлонг

Речник на българския език

шезло̀нг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. шезло̀нги, (два) шезло̀нга, м. Нисък дълъг стол, чиято облегалка от плат се движи и позволява да се почива в полулегнало положение.

Грешни изписвания (2)

  • шезлонк
  • шизлонк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шез-лонг
непълен член шез-лон-га
пълен член шез-лон-гът
мн.ч. шез-лон-ги
членувано шез-лон-ги-те
бройна форма шез-лон-га
звателна форма