шахта

Речник на българския език

ша̀хта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ша̀хти, ж.
1. Дълбока иззидана дупка в земята, която служи като вход за мина, канализация и др.
2. Вертикална кухина в сграда за асансьор, проветряване, изхвърляне на смет и др.
прил. ша̀хтен, ша̀хтена, ша̀хтено, мн. ша̀хтени.
прил. ша̀хтов, ша̀хтова, ша̀хтово, мн. ша̀хтови.

Грешни изписвания (1)

  • шахтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шах-та
членувано шах-та-та
мн.ч. шах-ти
членувано шах-ти-те
звателна форма