шафран

Речник на българския език

шафра̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Южно тревисто растение от рода на минзухарите, както и неговият цвят, който се използва за багрило или като подправка.
прил. шафра̀нов, шафра̀нова, шафра̀ново, мн. шафра̀нови.
прил. шафра̀нен, шафра̀нена, шафра̀нено, мн. шафра̀нени.

Грешни изписвания (1)

  • шъфран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шаф-ран
непълен член шаф-ра-на
пълен член шаф-ра-нът
мн.ч. шаф-ра-ни
членувано шаф-ра-ни-те
бройна форма шаф-ра-на
звателна форма