шарф

Речник на българския език

шарф — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

а̀рфът, ша̀рфа, мн. ша̀рфове, (два) ша̀рфа, м. Широка копринена ивица, която се носи като шал, като пояс или през рамото като знак за орден. Бял шарф.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шарф
непълен член шар-фа
пълен член шар-фът
мн.ч. шар-фо-ве
членувано шар-фо-ве-те
бройна форма шар-фа
звателна форма —

Връзки