шарило

Речник на българския език

1. шарило — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-ри-ло
членувано ша-ри-ло-то
мн.ч. ша-ри-ла
членувано ша-ри-ла-та

2. шарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шарило е производна форма на шаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

шарило е производна форма на шаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки