шарения

Речник на българския език

1. шаренѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. шаренѝи, ж. Разг. Нещо безвкусно шарено; прекалена пъстрота.

Грешни изписвания (7)

  • шарениъ
  • шариниъ
  • шариния
  • шърениъ
  • шърения
  • шъриниъ
  • шъриния

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-ре-ния
членувано ша-ре-ни-я-та
мн.ч. ша-ре-нии
членувано ша-ре-ни-и-те
звателна форма

2. шарения — м. р. непълен член

шарения е производна форма на шарен (м. р. непълен член).

3. шарения — мн. ч.

шарения е производна форма на шарене (мн. ч.).

4. шарения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

шарения е производна форма на шаря (мин. страд. прич. м. р. непълен член).