шапкар

Речник на българския език

шапка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

шапка̀рят, шапка̀ря, мн. шапка̀ри, м.
1. Човек, който произвежда и/или продава шапки.
2. Прен. Жарг. Военнослужещ.
прил. шапка̀рски, шапка̀рска, шапка̀рско, мн. шапка̀рски. Шапкарски принадлежности.
същ. шапка̀рство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • шъпкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шап-кар
непълен член шап-ка-ря
пълен член шап-ка-рят
мн.ч. шап-ка-ри
членувано шап-ка-ри-те
бройна форма шап-ка-ри
звателна форма шап-ка-рю