шанкър

Речник на българския език

ша̀нкър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид венерическа болест.

Грешни изписвания (1)

  • шанкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шан-кър
непълен член шан-къ-ра
пълен член шан-къ-рът
мн.ч. шан-къ-ри
членувано шан-къ-ри-те
бройна форма шан-къ-ра
звателна форма