шанец

Речник на българския език

ша̀нец — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. ша̀нци, (два) ша̀неца, м.
1. Дълъг окоп.
2. Крайпътен ров; канавка.
прил. ша̀нцов, ша̀нцова, ша̀нцово, мн. ша̀нцови.

Грешни изписвания (1)

  • шаниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-нец
непълен член ша-не-ца
пълен член ша-не-цът
мн.ч. шан-ци
членувано шан-ци-те
бройна форма ша-не-ца
звателна форма —

Връзки