чучул

Речник на българския език

чучу̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чучу̀ли, (два) чучу̀ла, м.
1. Група по-дълги пера на главата на птица.
2. Рогче, месест израстък върху главата на някои животни.

Грешни изписвания (1)

  • чочул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-чул
непълен член чу-чу-ла
пълен член чу-чу-лът
мн.ч. чу-чу-ли
членувано чу-чу-ли-те
бройна форма чу-чу-ла
звателна форма