чупене

Речник на българския език

чупене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-пе-не
членувано чу-пе-не-то
мн.ч. чу-пе-ния
членувано чу-пе-ни-я-та