чумав

Речник на българския език

чу̀мав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

чу̀мава, чу̀маво, мн. чу̀мави, прил.
1. Който е заразен с чума, болен от чума.
2. За време през който има чума. Чумава година.
3. Разг. Пренебр. За човек раздърпан, несресан.

Грешни изписвания (3)

  • чумъв
  • чумаф
  • чумъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чу-мав
непълен член чу-ма-вия
пълен член чу-ма-ви-ят
ж. р. чу-ма-ва
членувано чу-ма-ва-та
ср. р. чу-ма-во
членувано чу-ма-во-то
мн. ч. чу-ма-ви
членувано чу-ма-ви-те