чувен

Речник на българския език

чувен — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-вен
непълен член чу-ве-на
пълен член чу-ве-нът
мн.ч. чу-ве-ни
членувано чу-ве-ни-те
бройна форма чу-ве-на
звателна форма —

Връзки