чревен

Речник на българския език

чрѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чрѐвна, чрѐвно, мн. чрѐвни, прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство.

Грешни изписвания (1)

  • чревин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чре-вен
непълен член чрев-ния
пълен член чрев-ни-ят
ж. р. чрев-на
членувано чрев-на-та
ср. р. чрев-но
членувано чрев-но-то
мн. ч. чрев-ни
членувано чрев-ни-те