чифут

Речник на българския език

чифу̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чифу̀ти, м. Остар. Пренебр. Евреин.

Грешни изписвания (1)

  • чефут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-фут
непълен член чи-фу-та
пълен член чи-фу-тът
мн.ч. чи-фу-ти
членувано чи-фу-ти-те
бройна форма чи-фу-та
звателна форма