чифте

Речник на българския език

чифтѐ — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. чифтѐта, ср. Разг. Ловна пушка с две цеви; двуцевка.
• Хвърлям чифте. — Разг. За животно – ритам едновременно с двата задни крака. Магарето хвърляше чифтета и не искаше да върви.

Грешни изписвания (1)

  • чефте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чиф-те
членувано чиф-те-то
мн.ч. чиф-те-та
членувано чиф-те-та-та

Връзки