читателка

Речник на българския език

чита̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чита̀телки, ж. Жена читател.

Грешни изписвания (7)

  • четателка
  • четателкъ
  • четатилка
  • четатилкъ
  • читателкъ
  • читатилка
  • читатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-та-тел-ка
членувано чи-та-тел-ка-та
мн.ч. чи-та-тел-ки
членувано чи-та-тел-ки-те
звателна форма