чистачка

Речник на българския език

чиста̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чиста̀чки, ж. Жена чистач.



мн. чиста̀чки, ж. Приспособление на автомобил, което почиства стъклото и фаровете при дъжд, снеговалеж или друго замърсяване.

Грешни изписвания (3)

  • честачка
  • честачкъ
  • чистачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-тач-ка
членувано чис-тач-ка-та
мн.ч. чис-тач-ки
членувано чис-тач-ки-те
звателна форма