чистач

Речник на българския език

чиста̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. чиста̀чи, м. Работник, чието занятие е да чисти.

Грешни изписвания (1)

  • честач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-тач
непълен член чис-та-ча
пълен член чис-та-чът
мн.ч. чис-та-чи
членувано чис-та-чи-те
бройна форма чис-та-чи
звателна форма чис-та-чо