числителен

Речник на българския език

числѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

числѝтелна, числѝтелно, мн. числѝтелни, прил.
Числително име/Числително.Спец. Част на речта, която показва количеството или поредността на предметите при броене. Числително бройно. Числително редно.

Грешни изписвания (7)

  • чеслителен
  • чеслителин
  • чеслитилен
  • чеслитилин
  • числителин
  • числитилен
  • числитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чис-ли-те-лен
непълен член чис-ли-тел-ния
пълен член чис-ли-тел-ни-ят
ж. р. чис-ли-тел-на
членувано чис-ли-тел-на-та
ср. р. чис-ли-тел-но
членувано чис-ли-тел-но-то
мн. ч. чис-ли-тел-ни
членувано чис-ли-тел-ни-те