числител

Речник на българския език

числѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

числѝтелят, числѝтеля, мн. числѝтели, (два) числѝтеля, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта.

Грешни изписвания (3)

  • чеслител
  • чеслитил
  • числитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чис-ли-тел
непълен член чис-ли-те-ля
пълен член чис-ли-те-лят
мн.ч. чис-ли-те-ли
членувано чис-ли-те-ли-те
бройна форма чис-ли-те-ля
звателна форма