чиноначалие

Речник на българския език

чиноначалие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-но-на-ча-лие
членувано чи-но-на-ча-ли-е-то
мн.ч. чи-но-на-ча-лия
членувано чи-но-на-ча-ли-я-та