чинка

Речник на българския език

1. чѝнка — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. чѝнки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите.

Грешни изписвания (1)

чинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		чин-ка
ед.ч.	членувано	чин-ка-та
мн.ч.		чин-ки
мн.ч.	членувано	чин-ки-те
звателна форма		—

2. Чинка — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

чинкъ

Връзки

Вход