чинел

Речник на българския език

1. чинел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-нел
непълен член чи-не-ла
пълен член чи-не-лът
мн.ч. чи-не-ли
членувано чи-не-ли-те
бройна форма чи-не-ла
звателна форма —

2. чинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чинел е производна форма на чиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. чинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

чинел е производна форма на чиня (мин. деят. несв. прич. м. р.).

Връзки