чийто

чия̀то, чиѐто, мн. чиѝто, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака.
• Чийто и да е. — Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!