чий
—
въпросително местоимение
(тип 115)
Значение
чия̀, чиѐ, мн. чиѝ, въпр. мест.
1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице; на кого. Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема?
2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение – косвен въпрос. Не разбрах чие е това дете. Попитах те чия дъщеря ще взема.
• Чий да е. — Неопр. мест. Нечий, без значение чий; чийто и да е.
1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице; на кого. Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема?
2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение – косвен въпрос. Не разбрах чие е това дете. Попитах те чия дъщеря ще взема.
• Чий да е. — Неопр. мест. Нечий, без значение чий; чийто и да е.