чизмар

Речник на българския език

чизма̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

чизма̀рят, чизма̀ря, мн. чизма̀ри, м. Остар. Занаятчия, който изработва и продава чизми.

Грешни изписвания (1)

  • чезмар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чиз-мар
непълен член чиз-ма-ря
пълен член чиз-ма-рят
мн.ч. чиз-ма-ри
членувано чиз-ма-ри-те
бройна форма чиз-ма-ри
звателна форма чиз-ма-рю