чехлар

Речник на българския език

чехла̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

чехла̀рят, чехла̀ря, мн. чехла̀ри, м. Занаятчия, който прави и/или продава чехли.
прил. чехла̀рски, чехла̀рска, чехла̀рско, мн. чехла̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • чихлар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чех-лар
непълен член чех-ла-ря
пълен член чех-ла-рят
мн.ч. чех-ла-ри
членувано чех-ла-ри-те
бройна форма чех-ла-ри
звателна форма чех-ла-рю