четмо

Речник на българския език

четмо̀ — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо.

Грешни изписвания (1)

  • читмо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чет-мо
членувано чет-мо-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки