четирилъчев

Речник на българския език

четирилъчев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • четирилъчеф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-ти-ри-лъ-чев
непълен член че-ти-ри-лъ-че-вия
пълен член че-ти-ри-лъ-че-ви-ят
ж. р. че-ти-ри-лъ-че-ва
членувано че-ти-ри-лъ-че-ва-та
ср. р. че-ти-ри-лъ-че-во
членувано че-ти-ри-лъ-че-во-то
мн. ч. че-ти-ри-лъ-че-ви
членувано че-ти-ри-лъ-че-ви-те