четивен

Речник на българския език

четѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

четѝвна, четѝвно, мн. четѝвни, прил. Който се чете лесно, увлекателно. Четивен роман.
същ. четѝвност, четивността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • четивин
  • читивен
  • читивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-ти-вен
непълен член че-тив-ния
пълен член че-тив-ни-ят
ж. р. че-тив-на
членувано че-тив-на-та
ср. р. че-тив-но
членувано че-тив-но-то
мн. ч. че-тив-ни
членувано че-тив-ни-те