четен

Речник на българския език

1. чѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чѐтна, чѐтно, мн. чѐтни, прил. За число който се дели на две без остатък. Четни числа.



чѐтна, чѐтно, мн. чѐтни, прил. Който се отнася до чета. Четни командири.

Грешни изписвания (1)

  • четин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-тен
непълен член чет-ния
пълен член чет-ни-ят
ж. р. чет-на
членувано чет-на-та
ср. р. чет-но
членувано чет-но-то
мн. ч. чет-ни
членувано чет-ни-те

2. четен — мин. страд. прич. м. р.

четен е производна форма на чета (мин. страд. прич. м. р.).