чесън

Речник на българския език

чѐсън съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус.
прил. чесно̀в, чесно̀ва, чесно̀во, мн. чесно̀ви.

Грешни изписвания (1)

  • чесан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-сън
непълен член че-съ-на
пълен член че-съ-нът
мн.ч. че-съ-ни
членувано че-съ-ни-те
бройна форма че-съ-на
звателна форма