честолюбец

Речник на българския език

честолю̀бец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • честолюбиц
  • честулюбец
  • честулюбиц
  • чистолюбец
  • чистолюбиц
  • чистулюбец
  • чистулюбиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чес-то-лю-бец
непълен член чес-то-лю-бе-ца
пълен член чес-то-лю-бе-цът
мн.ч. чес-то-люб-ци
членувано чес-то-люб-ци-те
бройна форма чес-то-люб-ци
звателна форма чес-то-лю-бе-цо