чернова

Речник на българския език

чернова̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. черновѝ, ж. Неокончателен вариант на текст. Чернова на писмо.

Грешни изписвания (7)

  • черновъ
  • чернува
  • чернувъ
  • чирнова
  • чирновъ
  • чирнува
  • чирнувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-но-ва
членувано чер-но-ва-та
мн.ч. чер-но-ви
членувано чер-но-ви-те
звателна форма