чернило

Речник на българския език

1. чернѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. чернила̀, ср.
1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си.
2. Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; тегло, зло.

Грешни изписвания (3)

  • чернилу
  • чирнило
  • чирнилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-ни-ло
членувано чер-ни-ло-то
мн.ч. чер-ни-ла
членувано чер-ни-ла-та

2. чернило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чернило е производна форма на черня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чернило — мин. деят. св. прич. ср. р.

чернило е производна форма на черня (мин. деят. св. прич. ср. р.).