череп

Речник на българския език

чѐреп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чѐрепи, (два) чѐрепа, м. Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните.
прил. чѐрепен, чѐрепна, чѐрепно, мн. чѐрепни. Черепна кост.

Грешни изписвания (1)

  • черип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-реп
непълен член че-ре-па
пълен член че-ре-път
мн.ч. че-ре-пи
членувано че-ре-пи-те
бройна форма че-ре-па
звателна форма