червило

Речник на българския език

1. червѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. червила̀, ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц.

Грешни изписвания (3)

  • червилу
  • чирвило
  • чирвилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-ви-ло
членувано чер-ви-ло-то
мн.ч. чер-ви-ла
членувано чер-ви-ла-та

2. червило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

червило е производна форма на червя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. червило — мин. деят. св. прич. ср. р.

червило е производна форма на червя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки