челяд

Речник на българския език

чѐляд съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

челядта̀, само ед., ж. Разг.
1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд.
2. Членовете на едно семейство; домочадие.
прил. чѐляден, чѐлядна, чѐлядно, мн. чѐлядни.

Грешни изписвания (2)

  • челът
  • челят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ляд
членувано че-ляд-та
мн.ч. че-ля-ди
членувано че-ля-ди-те
звателна форма