чаша

Речник на българския език

ча̀ша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ча̀ши, ж.
1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Изпих чаша вино.
Буря в чаша вода. — Много шум за нещо незначително.
Горчива чаша. — Тежко изпитание, нещастие.
Обичам чашата. — Пиянствам, пияница съм.
Обръщам чашите. — Пия много, пияница съм.
Чашата на търпението ми преля. — Не мога повече да понасям.
Вдигам чаша. 1. — Пия.
2. Вдигам наздравица.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чашъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-ша
членувано ча-ша-та
мн.ч. ча-ши
членувано ча-ши-те
звателна форма