чауш

Речник на българския език

чау̀ш — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чау̀ши, м. Истор.
1. Турски сержант.
2. Въоръжен турски пазач.

Грешни изписвания (1)

  • чъуш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-уш
непълен член ча-у-ша
пълен член ча-у-шът
мн.ч. ча-у-ши
членувано ча-у-ши-те
бройна форма ча-у-ша
звателна форма —

Връзки