часовниче

Речник на българския език

часо̀вниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • часовнече
  • часовнечи
  • часовничи
  • чъсовнече
  • чъсовнечи
  • чъсовниче
  • чъсовничи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-сов-ни-че
членувано ча-сов-ни-че-то
мн.ч. ча-сов-ни-че-та
членувано ча-сов-ни-че-та-та