часовникар

Речник на българския език

часовника̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

часовника̀рят, часовника̀ря, мн. часовника̀ри, м. Човек, който прави или поправя часовници.
прил. часовника̀рски, часовника̀рска, часовника̀рско, мн. часовника̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • часовнекар
  • часувнекар
  • часувникар
  • чъсовнекар
  • чъсовникар
  • чъсувнекар
  • чъсувникар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-сов-ни-кар
непълен член ча-сов-ни-ка-ря
пълен член ча-сов-ни-ка-рят
мн.ч. ча-сов-ни-ка-ри
членувано ча-сов-ни-ка-ри-те
бройна форма ча-сов-ни-ка-ри
звателна форма ча-сов-ни-ка-рю