чаровник

Речник на българския език

чаровник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-ров-ник
непълен член ча-ров-ни-ка
пълен член ча-ров-ни-кът
мн.ч. ча-ров-ни-ци
членувано ча-ров-ни-ци-те
бройна форма ча-ров-ни-ци
звателна форма ча-ров-ни-ко