чарк

Речник на българския език

чарк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ча̀ркът, ча̀рка, мн. ча̀ркове, (два) ча̀рка, м.
1. ист. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода.
2. Разг. Пренебр. Обикн. мн. Съставни елементи на механизъм; части. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чарк
непълен член чар-ка
пълен член чар-кът
мн.ч. чар-ко-ве
членувано чар-ко-ве-те
бройна форма чар-ка
звателна форма —

Връзки