чантаджия

Речник на българския език

ча̀нтаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. ча̀нтаджии, м.
1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник.
2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.

Грешни изписвания (11)

  • чантаджеа
  • чантаджеъ
  • чантаджея
  • чантаджиа
  • чантаджиъ
  • чантъджеа
  • чантъджеъ
  • чантъджея
  • чантъджиа
  • чантъджиъ
  • чантъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чан-та-джия
непълен член чан-та-джи-я-та
пълен член чан-та-джи-я-та
мн.ч. чан-та-джии
членувано чан-та-джи-и-те
бройна форма чан-та-джии
звателна форма чан-та-джи-йо