чай

Речник на българския език

1. чай съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

ча̀ят, ча̀я, мн. ча̀йове и ча̀еве, (два) ча̀я, м.
1. Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа, съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай.
2. Само ед. Изсушени листа от това растение.
3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон.
4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липов чай. Билков чай.
5. Прен. Време за пиене на тази напитка. Ела за чая.
6. Прием, на който се поднася тази напитка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чай
непълен член чая
пълен член ча-ят
мн.ч. ча-е-ве
членувано ча-е-ве-те
бройна форма чая
звателна форма

2. чай съществително име, мъжки род (тип 28a) редактиране

Значение

ча̀ят, ча̀я, мн. ча̀йове и ча̀еве, (два) ча̀я, м.
1. Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа, съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай.
2. Само ед. Изсушени листа от това растение.
3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон.
4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липов чай. Билков чай.
5. Прен. Време за пиене на тази напитка. Ела за чая.
6. Прием, на който се поднася тази напитка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чай
непълен член чая
пълен член ча-ят
мн.ч. ча-йо-ве
членувано ча-йо-ве-те
бройна форма чая
звателна форма